Пародонтални заболявания

Пародонталните заболявания засягат венците и тъканите, които поддържат зъбите. Те обикновено започват с възпаление на венците, познато като гингивит, но при липса на навременна грижа могат да прогресират до пародонтит и загуба на костна опора около зъбите.
Автор: EO Dent

Кървенето на венците, неприятният дъх и отдръпването на венеца не трябва да се приемат за нормална част от миенето или възрастта. Пародонталните заболявания често се развиват постепенно и без силна болка, затова ранните признаци лесно могат да останат пренебрегнати.

Какво представляват пародонталните заболявания?

Пародонтитът включва венеца, костта и останалите тъкани, които обграждат и задържат зъбите. Когато около тях се натрупа бактериална плака, организмът реагира с възпаление. В началото то може да бъде ограничено само до венците, но с времето е възможно да засегне и по-дълбоките поддържащи структури.

Двете най-често срещани пародонтални заболявания са гингивитът и пародонтитът.

Каква е разликата между гингивит и пародонтит?

Гингивит

Гингивитът представлява възпаление, ограничено до венците. Те могат да станат зачервени, подути, чувствителни и да кървят при миене или почистване между зъбите.

На този етап няма загуба на кост или на прикрепването около зъба. При навременна професионална грижа и подобрена устна хигиена гингивитът обикновено може да бъде овладян и промените да бъдат обратими.

Пародонтит

Пародонтитът е по-дълбоко хронично възпалително заболяване. При него се засягат не само венците, но и тъканите и костта, които поддържат зъбите.

Инфектираната зона между зъба и венеца образува формацията пародонтален джоб. С напредване на заболяването се създава кратер около зъба, което води до разместване, разклащане, загуба и постоянна инфекция, която се предава и на останалите зъби. При редовни визити за диагностика и профилактика състоянието се стабилизира, инфекцията намалява и зъбът се стабилизира в редицата. Спира и загубата на кост.

Не всеки случай на гингивит задължително преминава в пародонтит. Продължителното възпаление обаче увеличава риска от засягане на по-дълбоките тъкани.

Кои са симптомите на пародонтит? 

Ранните симптоми могат да бъдат леки и да се появяват само при миене. С напредването на заболяването промените стават по-видими.

Сред възможните признаци са:

  • кървящи венци;
  • зачервяване и подуване;
  • чувствителност или болезненост;
  • постоянен неприятен дъх;
  • лош вкус в устата;
  • отдръпване на венците;
  • зъби, които изглеждат по-дълги;
  • чувствителност към студено;
  • гной между зъба и венеца;
  • болка или дискомфорт при дъвчене;
  • разместване или разклащане на зъбите;
  • промяна в начина, по който зъбите контактуват при захапване.

Пародонталното заболяване може да стане сериозно, преди човек да забележи ясни симптоми. Липсата на силна болка не означава, че венците и костта около зъбите са здрави.

Защо венците кървят?

Най-честата причина за кървящи венци е възпалението, предизвикано от натрупаната бактериална плака по линията между зъба и венеца. Когато плаката не се отстранява редовно, венците стават по-чувствителни и могат да кървят дори при леко докосване.

Кървенето може да бъде по-изразено и при хормонални промени, диабет, прием на определени лекарства или неправилна техника на миене. Тези фактори обаче не отменят необходимостта от оценка на състоянието на венците.

При поява на кръв миенето не трябва да се прекратява. Зъбите трябва да продължат да се почистват внимателно с мека четка, без силен натиск. Ако кървенето се повтаря, продължава повече от няколко дни или е придружено от подуване, неприятен дъх и болка, е необходим преглед.

Какви са причините за пародонталните заболявания?

Основният локален фактор е бактериалната плака, която се образува по зъбите. Когато не бъде отстранена чрез миене и интердентално почистване, тя може да се втвърди и да се превърне в зъбен камък.

Зъбният камък има грапава повърхност, върху която се задържа допълнително количество плака. Той не може да бъде премахнат с обикновена четка и изисква професионално почистване.

Развитието и скоростта на прогресиране се влияят и от индивидуални рискови фактори:

  • недостатъчно почистване на зъбите и междузъбните пространства;
  • тютюнопушене;
  • диабет, особено когато не е добре контролиран;
  • наследствена предразположеност;
  • хормонални промени;
  • някои лекарства и свързаната с тях сухота в устата;
  • продължителен стрес;
  • общи заболявания, които влияят върху имунния отговор;
  • затруднено почистване около неправилно подредени зъби или неподходящи възстановявания.

Тютюнопушенето е един от най-значимите рискови фактори. То може да повиши риска от пародонтит, да прикрие част от ранните признаци и да затрудни възстановяването на тъканите.

Как се развива пародонтитът?

Процесът обикновено започва с натрупване на плака около венечния ръб. Възпалението първоначално засяга венците, които могат да станат зачервени, подути и склонни към кървене.

Ако причината не бъде овладяна, венеца може постепенно да се отдели от повърхността на зъба и да се образува пародонтален джоб. В него се задържат бактерии и натрупвания, които трудно се достигат с домашните средства за хигиена.

Продължителното възпаление може да доведе до разрушаване на влакната и костта, които поддържат зъба. С намаляването на опората се появяват отдръпване на венците, промяна в позицията на зъбите и подвижност.

Скоростта на развитие е различна при всеки пациент. Тя зависи от количеството плака, имунната реакция, тютюнопушенето, общото здраве и качеството на ежедневната грижа.

Може ли пародонтитът да протича без болка?

Да. В ранните и дори в част от по-напредналите стадии пародонтитът може да не причинява силна болка. Човек може да забелязва единствено кървене, неприятен дъх или постепенно отдръпване на венците.

При пушачи възпалението понякога е по-слабо видимо, защото тютюнопушенето може да намали склонността на венците да кървят, въпреки че заболяването продължава да се развива. Затова липсата на кървене не е сигурен признак за здрави венци.

Как се установяват пародонталните заболявания?

Диагнозата не се поставя само по външния вид на венците или по снимка. По време на прегледа стоматологът оценява тяхното състояние, наличието на плака и зъбен камък, подвижността на зъбите и начина, по който те контактуват при захапване.

С помощта на пародонтална сонда се измерват дълбочината на джобовете, кървенето при сондиране и нивото на клиничното прикрепване около зъбите. При необходимост се правят рентгенови изображения, чрез които се оценяват количеството и разпределението на костната загуба. Всички находки се разглеждат заедно, тъй като по-дълбок джоб сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагноза пародонтит.

Може ли пародонтитът да се лекува в домашни условия?

Ежедневната грижа у дома е задължителна, но не е достатъчна за отстраняване на вече натрупан зъбен камък или за възстановяване на загубена костна опора. Домашната хигиена помага за контролиране на плаката и за поддържане на резултатите от професионалната грижа.

Как да намалим риска от пародонтални заболявания?

Профилактиката е насочена към редовно отстраняване на плаката и контрол на факторите, които увеличават риска.

Полезните ежедневни навици включват:

  • миене на зъбите два пъти дневно за около две минути с флуоридна паста за зъби;
  • внимателно почистване по линията на венците;
  • ежедневно почистване между зъбите;
  • използване на конец или интердентални четки според препоръката на стоматолога;
  • редовни профилактични прегледи;
  • професионално отстраняване на зъбния камък;
  • отказ от тютюнопушене;
  • проследяване и добър контрол на диабета;
  • ранна реакция при кървене или отдръпване на венците.

Кога трябва да посетим специалист?

Прегледът не трябва да се отлага при:

  • повтарящо се кървене на венците;
  • продължително зачервяване и подуване;
  • неприятен дъх, който не изчезва след почистване;
  • отдръпване на венците;
  • гной или неприятен вкус;
  • болка при дъвчене;
  • промяна в захапката;
  • разместване или разклащане на зъбите;
  • подуване или образуване на абсцес.

При силно подуване, остра болка, температура или бързо влошаване е необходима своевременна оценка. Кървенето и подвижността на зъбите не бива да се изчакват с надеждата, че ще преминат сами.

Ранните признаци не трябва да се пренебрегват

Пародонталните заболявания могат да се развиват бавно и без силна болка. Кървенето, неприятният дъх и отдръпването на венците често са първите сигнали, че е необходима професионална оценка.

Редовното миене, почистването между зъбите, отказът от тютюнопушене и профилактичните прегледи са основата на превенцията. При вече установен проблем индивидуалният план и дългосрочното проследяване помагат за ограничаване на прогресията и запазване на естествените зъби.

Статията има информативен характер и не замества прегледа, диагнозата и индивидуалните препоръки на лекар по дентална медицина.

Да, нелекуваното и продължително възпаление може да прогресира към по-дълбоките тъкани. Това не се случва при всеки човек, но ранната реакция значително намалява риска.
Пародонтитът може да бъде успешно лекуван и стабилизиран, но пациентът остава с повишен риск от повторна прогресия. Затова са необходими постоянна домашна хигиена, контрол на рисковите фактори и индивидуално определени поддържащи посещения.
Интервалът се определя индивидуално. При хора без активни проблеми посещенията може да са по-редки, докато при пародонтит, тютюнопушене, диабет или бързо натрупване може да е необходимо по-често проследяване.
Еднократно кървене може да се появи при механично нараняване, но повтарящото се кървене най-често е признак за възпаление. То не трябва да води до спиране на миенето, а до подобряване на хигиената и преглед.
Имаш още въпроси?
Направи запитване